МС Общество България Форуми МС Общество България
Българската фондация за множествена склероза
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   Търсене Търсене    ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 
Фондация МС Общество България не носи отговорност за достоверността на постингите на потребителите на форума. Отговорността за публикациите е единствено на техните автори.
Близките хора, ние ги обичама,а те нас...

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    МС Общество България Форуми -> Приятели и семейство
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
vania



Регистриран на: 21 Юли 2007
Мнения: 325
Местожителство: Казанлък

МнениеПуснато на: Нед Дек 23, 2007 5:18 pm    Заглавие: Близките хора, ние ги обичама,а те нас... Отговорете с цитат

Позволете ми да споделя нещо , което не признавах и пред себе си, може би за някои от вас не е ново. Омъжена сам от 27 г и и имам двама сина , които мислех ,че съм ги научила на истинските ценности в живота. Зная, че звучи клиширано, но винаги сам била коретна с хората , без да очаквам нещо в замяна / не сам ангел, просто начин на мислене\. Години чаках, докат поставят точната диагноза.
В начаото семеиството ми я прие болезнено, а аз помолих да се държат с мен като със здрав човек, макар че умирах от страх. Минаха няколко години, страхът почти изчезна, за хората ,които не ме познават не личи ,че имам МС. Лошото е, че децата ми започнаха да оправдават своите грешки с мен, а мъжът ми се потопи в работа си и така останах сама, живеем заедно, но аз съм оправдание за всеки, който е сгрешил. Не се чувствам виновна ,а безпомощна, подала съм документи за втори курс Бетаферрон, не защото в момента се радвам на живота,а защото св чувствам длъжна да прподължа напред, разбрах , че ако не си помогна сама, няма кой да го направи. Но ми е трудно да приема неразбирането от хората, които за мен са всичко.
Простете, че пиша това в празничните дни, но те се прекарват с приятетели,а на мен не ми останаха ... плаши ги диагнозата......Въпреки всичко, което преживяваме БЪДЕТЕ ХОРА И ЧОВЕЦИ ! РАДВАИТЕ СЕ И НА МАЛКОТО НЕЩО, ЗАЩОТО НИЕ УМЕЕМ ДА ГО ЦЕНИМ, ДОКАТО ДРУГИ ГО ПОДМИНАВАТ! МОЖЕ БИ НИЩО НЕ Е СЛУЧАИНО И БОЛЕСТТА, КОЯТО ТРУДНО ПРИЕМАМЕ , СЛЕД ВРЕМЕ, ЩЕ НАУЧИ ХОРАТА , ЧЕ И НИЕ ПРИЕМАМЕ ЖИВОТА И ИСКАМЕ ДА ГО СПОДЕЛИМ С ТЯХ ! ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И ИЗВИНЕТЕ,АКО СЪМ ВИ НАТЪЖИЛА.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Fobos



Регистриран на: 12 Яну 2005
Мнения: 794
Местожителство: Перник

МнениеПуснато на: Нед Дек 23, 2007 6:23 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Сама го каза, vania: "ако не си помогна сама, няма кой да го направи". Точно това трябва да се случва: да вярваш, че можеш да се справиш, да знаеш, че си болна, но не и непотребна, да знаещ, че всичко, което правиш има смисъл и е ценно!

Никак не е лесно, даже е доста ужасяващо. Но няма да спечелиш от ужасното, трудно ежедневие, което те чака, нали? Аз съм убеден, че ни чакат хииииляди мигове, в които ще се чувстваме щастливи с хората, които са около нас и които ни подкрепят.

Нашата задача е невероятно трудна - от една страна трябва да се борим с болестта и да си даваме кураж, а от друга да караме хората около нас да не се притесняват и да ни гледат като пълноценни личности. Убеден съм, че с повече увереност и смелост ще се справим! Smile

Весели празници на теб и хората около теб! Smile
_________________
man on the dark side of the Moon
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
vania



Регистриран на: 21 Юли 2007
Мнения: 325
Местожителство: Казанлък

МнениеПуснато на: Нед Дек 23, 2007 7:44 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Багодаря,Fobos, бъди все така съпричастен и оптимистично настроен!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Faith-zfs



Регистриран на: 24 Дек 2007
Мнения: 76
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Дек 24, 2007 4:54 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравейте Ваня и Фобос! Наистина е трудно и тъжно,когато близките около нас не разбират нашите болки и всичко онова,което изживяваме.Понякога направо е ужасно-аз отскоро съм със заболяването и минах буквално през ада на всички негативни емоции и отношения от страна на близки и приятели.Не мога да кажа,че не страдах,но в крайна сметка,както Ваня пише,ако ние не си помогнем-няма кой друг.
От сърце ви желая да не спирате да се борите,да вярвате че рано или късно ще надвием болестта,да грабите с пълни шепи от живота всичко,което харесвате!Намерих в интернет много хубави послания и бих искала да ги споделя с вас-Весели празници!

Не се загръщай в сиви настроения,
по Коледа се случват чудеса!
Разтварят се в небето измерения
и пак дете си с рошава коса.
Звънят далече коледни елени,
шепти в душата сребърния сняг.
И от магия бяла окрилени,
целуваме се снежно пак и пак.
Не се загръщай в сивото на дните,
по Коледа се случват чудеса!
Мечти под клони елхови са скрити
и пеят ангели от небеса!

Колкото и да е жалко,
взехме да живеем с малко,
глави смирено да навеждаме
и свойте мисли да подреждаме.
Нека да живеем, не да оцеляваме,
нека да се борим, не да се надяваме.
И дните ни сега и за напред
да са изпълнени с късмет,
с дъх на бор
и топъл дим в комина.
ДА Е ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА!

В секундите надбягани от пулса на сърцето, пристига сняг на прага ни и става много светло!
Приижда с гръм и музика, облечена във бяло,
среднощната илюзия да почнем от начало - да сложим ясна граница на своя ден предишен, и върху чиста страница - ден първи да напишем!
След празничните изстрели в пространствата далечни, ще срещнем нови истини и хора по човечни!
Тревоги ще изпитаме, ще се стремим към нови цели.... В нощта прииждат дните ни, като снежинки бели!..."

Ако бъдем хора, вместо победители,
Ако бъдем честни, вместо безразлични,
ако сме толкова сърдечни, колкото интелигентни,
ако притежаваме толкова обич, колкото и съмнения,
ако бъдем щастливи, вместо прави,
то може би сме добри християни.
Поздравяваме Ви с настъпващите Коледни и новогодишни празници!
Разтоварете сърцата си от всичко останало, освен от прошката и добротата.
Още веднъж-на всички весели празници и вярвайте в чудеса!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vania



Регистриран на: 21 Юли 2007
Мнения: 325
Местожителство: Казанлък

МнениеПуснато на: Пон Дек 24, 2007 6:03 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

БЛАГОДАРЯ !!!
МНОГО РАДОСТ И ПОВОДИ ЗА УСМИВКИ ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА !
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Fobos



Регистриран на: 12 Яну 2005
Мнения: 794
Местожителство: Перник

МнениеПуснато на: Пон Дек 24, 2007 11:46 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря Smile

Тези пожелания заслужават да се запомнят!

Желая ти все така силен кураж и много успехи през наближаващата 2008-ма година! Smile
_________________
man on the dark side of the Moon
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Kiril Monev



Регистриран на: 04 Сеп 2014
Мнения: 36

МнениеПуснато на: Пет Окт 05, 2018 6:15 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Да събудя тази тема.... Зачетох се по форума. Много болка носят отношенията с роднините. Явно заложеният у хората егоизъм в един момент надделява. Докато си горе - долу добре всички ти съдействат еднократно. Но идва момента в който трябва да ти помагат за ежедневните дейности и тогава започват проблемите. Ставаш виновен за всичко негативно което им се случва. Все са болни и е едно целодневно пъшкане и мрънкане. Всяко твое действие се дискутира.Всяка твоя дума се тълкува погрешно. Почват да се държат с теб все едно си 10 годишен или домашен любимец. Подмятания от рода как са щели като се пенсионират да ходят по екскурзии, ама трябвало да се грижат за теб стават ежедневие. Ти си виновен за сметките за ток, вода, политическата обстановка.... Почват се едни простотии... Постоянно се говори за кофичката в която уринираш, за това как се къпеш, на какъв креват спиш итн. Тъпотия. Опитваш се да ги разбереш но уви .... Много е трудно. Много е трудно да разбереш отявлени неистини и погрешни тълкувания на събития. Земята не е плоска и не е на гърба на два кита ....Особено несъвместими характери, в различни поколения, с различни ценности.... Гадно е. За съжаление контрата винаги е в нас, защото сме зависими... Аз за себе си решавам частично проблема, като се наслаждавам на малките неща. Намирам си свободно време, предимно нощем и си мисля приятни неща. Гадно е но....... Трябва да оцелеем. Не на всяка цена, но трябва да се справим поне за да сме полезни на хората докато можем.. Пък ако извадим някакъв късмет след това да си отидем бързо и без да се залежаваме дълго.....
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Daniela



Регистриран на: 31 Яну 2006
Мнения: 328
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Окт 08, 2018 11:18 am    Заглавие: NNN Отговорете с цитат

Хората не са подготвени да приемат промените.Страхуват се от тях.За голямо съжаление често пъти се лутат в безизходицата на общуването.А отговорът е в това-да поговорят и да решат заедно как да продължат напредлРазбира се всеки би искал да е вечно здрав,да няма проблеми/от каквото и да е естество/.Може би ни липска духовността и забързани в ежедневието не забелязваме другите.Въпросът не е толкова във физическото неудобство,а в страха на околните да превъзмогнат,че макар и външно променен, си същия човек.Битовизма е бягство от отговорност към самия себе си и към света
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    МС Общество България Форуми -> Приятели и семейство Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001 - 2006 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov