МС Общество България Форуми МС Общество България
Българската фондация за множествена склероза
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   Търсене Търсене    ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 
Фондация МС Общество България не носи отговорност за достоверността на постингите на потребителите на форума. Отговорността за публикациите е единствено на техните автори.
Как се справяте?!?

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    МС Общество България Форуми -> Моето ежедневие
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Роро



Регистриран на: 21 Юли 2010
Мнения: 5
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Юли 21, 2010 3:46 pm    Заглавие: Как се справяте?!? Отговорете с цитат

Здравейте! На 19.07 -2 дни след рождения ми ден,поставиха диагноза на съпруга ми-МС. Излишно е да казвам какви чувства ни блъскат,но трябва да призная,че не знам как да се боря с тях.Знам,че е твърде рано и емоцията сигурно ще "слегне",но кажете как да го преодолеем.Чувствата ми се редуват в различни крайности-само знам ,че искам и трябва да го подкрепям с оптимизъм и любов,защото той много е здал багажа.Аз съм акушерка и тово ми тежи още повече защото мисля прекалено за нещата ,които знам,а също знам,че много ме е страх! От понеделник,с който и да общувам казвам-ние сме болни, ние имаме.... и това някак ме кара да се чувствав добре.Искам във всичко да съм до него! ще следя неотлъчно всичко ,което се коментира и случва тук.Желая успех на всички.Аз не смятам да се даваме-имаме 2 малки деца,той е на 36 и смятам да си крепим бастунчетата като остареем Wink
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
toi



Регистриран на: 05 Юли 2010
Мнения: 41

МнениеПуснато на: Пет Юли 23, 2010 11:48 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравей Роро!
Виждам че никой не отговаря и затова се захващам да понапиша някой ред. Аз също съм нов в тази гадост и не съм най-точния човек който да ти отговори, но знам, че в този момент е особено важна комуникацията с хора с подобен проблем и това дава известно спокойствие. Лично аз изчетох целия форум в първите дни и ми се струва, че това ми помогна. Тоест на практика са ми помогнали хората които са писали тук, а всички те са страшно готини и позитивни (въпреки че понякога малко ги стяга шапката).
Относно това което се случва с теб и съпруга ти вмомента ти препоръчвам да прочетеш тази тема:

http://msobg.org/forums/viewtopic.php?p=7783&highlight=#7783

И по точно постинга на Иван. Аз лично го приемам за много точно и уместно за новите тук. От мен мога да добавя, че след като се преодолее първоначалния шок се разбира, че нещата не са чак толкова страшни и с МС се живее. Със сигурност животът се променя, но всичко това може да се използва като възможност да се погледне по нов начин на всичко около нас. Като цяло животът продължава и много от хубавите моменти все още предстоят. Може и да не ти се вярва вмомента, но явно е така и постингите тук го доказват.
Стига толкова от мен, сигурен съм че скоро и другите ще постнат нещо по темата.

Желая Ви здраве!

ПС Скоро бях в Св. Наум и се запознах с един човек който е диагностициран от 9 години и тази година му е бил едва втория пристъп. Лично на мен ми звучи доста оптимистично Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rummi



Регистриран на: 30 Юли 2008
Мнения: 278
Местожителство: Plovdiv

МнениеПуснато на: Пет Юли 23, 2010 12:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Да,в този труден момент е хубаво ,че си до него и го подкрепяш и по някакъв начин вдъхваш кураж.Но това "ние сме болни" нещо не ми харесва.
Ако мъжът ми каже,че съм "болна",ще му тегля една майна и ще се разсърдя сериозно и за дълго Very Happy
Ако го възприемаш като болен човек,бъркаш
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
SisiDM



Регистриран на: 02 Фев 2010
Мнения: 49
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Юли 23, 2010 1:27 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Здрасти Роро,

Възхищавам се на хора като теб!
Моите близки също са до мен, но искат от мен да забравя, че съм болна и да продължа живота си все едно нищо не се е случило!!
Според мен това не е правилно.
Никога не трябва да забравяме, просто трябва да се научим да живеем с тазе диагноза, което е доста трудно в началото, но после / макар аз още да не съм стигнала до там/ се свиква.
Наскоро ми правиха гинекологична интервенция без упойка, защото не знаеха дали може, и през цялото време болеше адски и си говорих с лекарят, който беше до мен, за това, че тази година ми се случиха доста гадни неща / здравословни /.
И той ми каза, че това се случва, за да ни покаже че грешим някъде, да просмислим живота си и да започнем да му се радваме!


Бъдете здрави!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
;)



Регистриран на: 13 Май 2008
Мнения: 41

МнениеПуснато на: Пет Юли 23, 2010 9:20 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

SisiDM написа:
... това се случва, за да ни покаже че грешим някъде, да прeосмислим живота си и да започнем да му се радваме ...


много точно казано !
в МС няма нищо чак толкова страшно !
има толкова много по-лоши неща, които могат да ни се случат в този живот, така че МС е като една плесница, за да се осъзнаем, да се поразбудим и да живеем пълноценно !
слагайте си го като "обица на ухото" и напред !
поне имаме тази възможност ! КУРаж Wink
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
alvelina



Регистриран на: 23 Юни 2010
Мнения: 4
Местожителство: лийдс, англия

МнениеПуснато на: Съб Юли 24, 2010 2:42 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Аз съм с диагнозата от 1 месец и все още не мога да приема мисълта за нея. Има дни в които забравям за нея, но има дни в които се побърквам от мисли. Помага да чета форума Very Happy позитивизма на хората тук ме зарежда и ме кара да си мисля, че ще се справя. Не съм споделила със семейството ми и незнам как да го направя, а в същото време това много ми тежи. Може ли някой да ми даде съвет как да поднеса тази "хубава новина " на родителите ми?
Помага ми да говоря за мс даже напоследък се притеснявам , че досаждам на хората Very Happy ,помага ми и да съм сред хора и да не съм сама. Помага ми да работя постоянно и да съм мн заета .

Желая на всички да са здрави и много позитивни Very Happy
Приятен уикенд Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
MayaN



Регистриран на: 16 Яну 2006
Мнения: 102
Местожителство: Varna

МнениеПуснато на: Съб Юли 24, 2010 3:01 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравей Роро! От 33 години си живеем съвместно с моята МС. Слава богу не ми създава много проблеми, но бях чела някъде, че в много висок процент при доброкачествено протичащото заболяване, след 20-25 години настъпва фаза на вторично-прогресиране. Колкото и да не обръщах внимание на това съобщение, то по някакъв начин постепенно ме караше да намалявам оборотите и да мисля за себе си като за болен човек. Предстоеше ми интересно пътуване в средата на м.юли и аз със страх го очаквах, с мисълта "дано нищо не ми се случи". Преживяванията там се оказаха толкова приятни, че не само забравих тревожните мисли, а и това, че съм болна. Обикалях по 7-8 часа на ден, откривах един невероятен и непознат за мен свят, а в края на деня след чаша вино заспивах на мига , точно както всички здрави хора след изморителен физически ден. Едва след като се прибрах у дома си дадох сметка, колко много страха от болестта и мисълта за нея влияе на самочувствието ми. Според мен е твърде трудно да отдиференцираме докъде усещанията ни са плод на заболяването и от къде започват усещанията породени от психичната ни нагласа. Отнасяйки се с цялата си сериозност към заболяването, ми се иска по-малко да се взираме в него за да успеем наистина да се радваме на всеки хубав миг, който можем да изживеем. Желая на двама ви много, много хубави мигове Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение AIM Адрес Yahoo Messenger MSN Messenger
MayaN



Регистриран на: 16 Яну 2006
Мнения: 102
Местожителство: Varna

МнениеПуснато на: Съб Юли 24, 2010 3:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Alvelina, виж ЛС
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение AIM Адрес Yahoo Messenger MSN Messenger
iulia



Регистриран на: 15 Яну 2008
Мнения: 51

МнениеПуснато на: Съб Сеп 18, 2010 5:42 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравейте скъпи приятели.Само на вас мога да разкажа какво става в душата ми,някой ме е урочасал..От 1983 я имам тая пуста мс,1991 я доказаха.Не съм имала НИКАКВИ проблеми до края на 2006г,забелязах,че на плажа тогава започнах да оставям следа от влачещ се крак,но не обърнах голямо внимание,радвах се със семейството си.През ноември същата година реших,че София няма да ми се размине,озовах се там,сложиха ми урбазон,изписаха ме,но......не се промени нещо съществено.Исках да е както преди,върнах се обратно и пак урбазон и така до края на 2007,дадоха ми копаксон,но аз все по лошо се движех,после го спряха,сега съм на някакво експериментално,инжекция на 2 седмици,но същата работа,даже 10 часа след поставянето и не мога въобще да се движа,така поне 2 дни, вече едва се влача,трябва да се подпирам някъде,иначе съм с бастун.Най най лошото е,че станах сама.Съпругът ми внезапно почина,беше някакъв кошмар,без него вече 8м живея в някакъв ужасен страх.Имам син,който сега завърши образованието си и започна работа,държа се понякога за него,но аз ли трябва да съм на ръката му.Със съпруга ми изплащахме безпроблемно кредит от 20 000лв,а сега....,аз останах и без работа,сега търся,но кой ще ме вземе,само като ме види ще му отще,нищо че съм някакъв специалист.И така сега съм вкъщи,почти цял ден не говоря,няма с кого,майка ми получи инсулт,баща ми е починал ,брат ми разведен пияница,който я тормози,живее на социални помощи,не иска да работи,живее на неината пенсия,а другого изпива,свекърва имам на 50км от града ни,свекърът почина,сега и тя е сама,но как аз да и помогна.Сега чака дърва,някой да благоволи да докара.Въобще не зная дали ще изляза от тази ситуация,но се опитвам и ще продължа да се боря,е ревейки по малко,но няма кой да ме глези,а дай боже и снаха и внуци да се появат,но сега ми е тежко,лелееее как хубаво живях до пред 2г.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
stanka61



Регистриран на: 27 Юли 2008
Мнения: 461
Местожителство: гр.Добрич

МнениеПуснато на: Пон Сеп 20, 2010 3:27 pm    Заглавие: как се справяте Отговорете с цитат

скъпа юлия,не се отчайвай,предадеш ли се сама,никой не може да ти помогне.живота продължава и от нас зависи как ще го живеем.е няма да е както досега,но можем да променим някои неща,за да живеем по-леко и удобно за нас.трвбжа да се лишим от някои неща,но имай куража да продължиш напред.да не мислиш,че и аз не плача понякога,ама после си казвам,че здрвето ми зависи най- много от мен.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    МС Общество България Форуми -> Моето ежедневие Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001 - 2006 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov